БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС - АЛЕКСАНДРУПОЛИСНЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС - АЛЕКСАНДРУПОЛИС
През последните дни в пресата и между обществеността в Бургас широко се дискутира проекта за петролопровода Бургас - Александруполис. Заедно с общините Бургас, Созопол и Несебър, Община Поморие е една от застрашените при евентуален по-мащабен разлив. А той е възможен ако от съществуващите два варианта за разтоварването на танкери се избере от правителството по-лесния, по-евтин, но много по-опасен вариант за разтоварване на буйове за едноточково швартоване. Това са плаващи метални съоръжения, закотвени за дъното на морето. Танкерът се швартова към тях и разтоварването на петрол се извършва по плаващи във водата шлангове. Това е образно казано един маркуч с дължина около 300 м. който плава във водата и по него минават около 10000 тона нефт на час. После този шланг отива до тръбопровод разположен по дъното на морето (или на около 2 м под него) който отива до брега. Този способ се използва когато не е възможно да се построи кей от затворен тип със защитена акватория или когато нефтеното находище е далеч от брега. Използва се основно във Венецуела, Нигерия, Персийския залив. В Западна Европа има само няколко с много ограничено приложение и с минимално годишно количество - не повече от 5 млн.т., в близост до пристонища от затворен тип, докато в Бургас обема е 35 - 50 млн. тона годишно. При този вариант проекта е по-евтин, не се строи ново пристанище, няма скъпо хидростроителство, освен тръбопровода до брега. Но всичко е за сметка на безопасността. Между огромните количества нефт и водата в залива е само стената на шланга. Като се има предвид движението на водите в Бургаския залив,всичко което попадне там остава в границитее на залива и се изхвърля на брега в рамките от 1 до 3 денонощия. При положение, че се избере този вариант с 4 буя за едноточково швартоване, като се има предвид големината на танкерите (150000 - 300000 т. с дължини от 250 до 300м.), вероятността някой от тях да е пред южния бряг на Поморие е много голяма и при един разлив на нефт той ще достигне брега за няколко часа. А един тон нефт се превръща в 10 тона замърсена природа поради взаимодействието на нефта с пясък, водорасли, скали и т.н. Освен това никъде в света в открито море не ползват бонови заграждения, които се поставят около кораба за да ограничат евентуалния разлив, защо практически те не функционират дори и при слабо вълнение. Те са ефективни единствено в пристанища от закрит тип когато се връзват около кораба и кея.
Вторият вариант е изграждане на терминал за петролопровода Бургас - Александруполис в съществуващото нефтено пристанище. По този начин биха се направили 2 кейови места за едновременно заставане на 150000 тонни танкери, на закрито, с ползване на брегови противопожарни съоръжения, със седящи в близост нефтосъбирачи с цялата необходима екипировка за овладяване на евентуален разлив, с 3-степенна система за защита от разливи-корабът се огражда с бонови заграждения, със система на газови мехурчета и с кей от другата страна.
Като обобщение на казаното могат да се направят следните изводи:
1. Несъмнено петролопровода Бургас - Александруполис е от огромно икономическо значение за България. Въпросът е не "да бъде или не", а по-скоро "как", което е много по - реалистично от пълния отказ след подписаното вече междуправителствено споразумение.
2. Избрания вариант трябва максимално да е безопасен за община Поморие при евентуален разлив на нефт.
3. Като компенсация за евентуално накърнен туристически имидж на общините Бургас, Созопол, Несебър и Поморие, да се настоява за подписване на договор с Русия, който да гарантира пребиваването на определен брой руски туристи в засегнатите от петролопровода общини.
Кдп Огнян Граматиков
бивш Директор на Дирекция "Морска Администрация" Бургас, където има и отдел "Контрол и опазване на морето от замърсяване", притежаващ международен сертификат от Международната морска организация (ИМО) за "Ръководител на операции за борба с нефтените разливи", Действащ капитан-пилот в пристанище Бургас.
